Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2016 19:10 - ЗА ЖИРАФИТЕ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ПРОЗОРЕЦА НА ОВЕРТЪН
Автор: ltalev Категория: Политика   
Прочетен: 638 Коментари: 0 Гласове:
0



Автор:Любомир Талев*
В последно време темата за младия и здрав жираф, убит в датски зоопарк и разфасован пред погледите на огромна тълпа от деца (1), разбуни духовете у нас и в чужбина и породи вълна от коментари и възмущение. Напомняме, че хладнокръвното умъртвяване на животното бе мотивирано със следните „сериозни“ причини: липсата на достатъчно място в зоопарка (сякаш при това положение жирафът не би могъл да бъде пуснат на свобода или преместен в друг зоопарк, както справедливо отбелязаха мнозина) и спазване на правилата на Европейската асоциация на зоологическите градини и аквариумите (ЕАЗА) за предотвратяване на кръвосмешението при животните (2).

Първият „аргумент“ едва ли заслужава твърде обстоятелствено разглеждане – по същата логика национал-социалистите в Хитлерова Германия са обявили, че евреите заемат твърде много от пространството на господарската арийска раса и са ги пратили в лагерите на смъртта. А когато и така освободеното пространство се видяло недостатъчно на господарите, те решили да се разширят на изток, на територията на държави като Полша, Украйна и Русия – разбира се, разреждайки и тамошното население, за да осигурят така необходимото за германската раса Lebensraum (3).

По-интересно обаче се явява второто съображение – спазване, видите ли, на нормите на ЕАЗА за предотвратяване на кръвосмешението при животните. Че бюрократите на Стария континент от всякакъв вид и калибър са се отдали на такова бурно нормотворчество, регулиращо всеки аспект на ежедневния ни живот и на заобикалящата ни среда по начин, който би засрамил и плановиците от изчезналия вече СССР, едва ли би изненадало някого. Освен, може би, бедните бащи основатели на на ЕС като Шарл Дьо Гол, Конрад Аденауер, Алсиде Де Гаспери и т.н. Тези наивни идеалисти вярвали, че създават просто един Общ пазар със свобода на установяване и на движение на стоки, услуги и капитали на гражданите на държавите-членки (а не на самия ЕС, като някаква свръх-държава, но за това друг път). Вместо това се оказало, че на техните наследници дотолкова се усладило да регулират и интегрират, че създали директиви, уреждащи формата на краставиците. И този пример до такава степен се харесал на други бюрократи по душа – този път работещи в европейска асоциация, която би трябвало да се грижи за опазването на животните, – че те решили да регулират и половия живот на питомците на зоологическите градини.

Както вече посочих, до тук нищо ново. Всеки европейски гражданин от началото на третото хилядолетие след Христа е дотолкова запознат с нормотворческите напъни на разните чиновници (голяма част от които неизбрани от него и неотчитащи му се по никакъв начин), че ги приема за неизменна даденост, дори когато ги посреща със заслужен присмех, както в случая с опита да се изкорени това изключително вредно явление, каквото представляваха кривите краставици, от живота му по законодателен път. Новото тук е друго – излиза, че в името на различните европейски регулации може и да се убива. Днес животни, а утре, кой знае, може би и хора.

Какво принуди чиновниците от ЕАЗА да напишат тези правила, а служителите в датския зоопарк да ги изпълнят по такъв начин, че да умъртвят ненавършило две години животно и да го разфасоват пред стотици детски очи – и то по време, когато от Брюксел заканително ни размахват пръст по повод на стародавния по нашите земи обичай тричане, който – справедливо е да се отбележи – рядко завършва летално за животното? Едва ли някой от пишещите и прилагащите тези правила е дотолкова глупав, че сериозно да смята, че кръвосмешението при животните е такъв проблем, че да дори потенциалната опасност от него да трябва да се отстранява посредством убийство. И то такава публична екзекуция пред толкова чувствителна и впечатлителна аудитория, каквато е детската.

Целта тук явно е друга. И тя очевидно е да бъдат привикнати малките европейски граждани – бъдещето на ЕС, – че убийството, когато е в изпълнение на някакви – каквито и да е – правила, написани от овластен човек, е нещо нормално и приемливо от морална гледна точка. Ще кажете – това са само животни, какво общо има това с хората и човешкия живот. И тук стигаме до последната съставка от заглавието на статията – Прозореца на Овертън (4).  По съществото си той представляваманипулативна техника, отчитаща, че във всеки даден етап от развитието на обществото, то намира за приемливи не всички възможни начини за решение на даден въпрос. Представете си дълъг екран, изписан с различни решения на даден въпрос от край до край. По-голямата част от екрана обаче е затъмнена във всеки определен период от време, с изключение на една малка, осветена част от него – т.нар. Прозорец на Овертън. Съответно, само решенията, попадащи в този прозорец, са видими за обществото (т.е. обществено приемливи). Всеки, предлагащ политики, невключени в осветената част от екрана (казано другояче, в Прозореца на Овертън), рискува да остане без каквато и да било подкрепа.

Изходът за такъв политик (или бюрократ) е ясен – преместване на прозореца. Това става на първо време посредством възприемането на най-радикалното решение, попадащо в този прозорец. В примера с жирафите – с приемането, макар и след известна обществена съпротива, че – щом група бюрократи от ЕАЗА са решили да забранят кръвосмешението между тях – то убийството на животни в името на такъв тип регулации и привикването на децата с подобен тип гледки е допустимо и обществено приемливо. Сега прозорецът е изместен, като публичното убийство и разфасоване на животни не се възприема като нещо екстремно, а като мейнстрийм. Което на свой ред означава, че нов тип решения, които допреди изобщо не са попадали в прозореца на обществено приемливото, вече са част от него – вкл. убийството на неродени деца, дори не защото по някаква причина застрашават живота на майката, а просто защото тя, майката, започва да се възприема като робовладелец, разполагащ с пълни права над живота и смъртта на растящото в утробата ѝ човешко същество. Когато и тази идея бъде възприета като мейнстрийм, прозорецът ще се е предвижил още по-наляво, осветявайки и желаната от някого крайна цел – убийството на всеки жив човек да се приема за нещо оправдано и желателно, стига да е предвидено от някаква европейска регулация. Същевременно, отваряйки се за нови възможности, прозорецът се е затворил за стари – в случая за често човешкото и християнско уважение към светостта на живота като към най-висша ценност.

По подобен начин и използувайки същата манипулативна технология, тече дебатът и по много други обществено значими въпроси. В областта на брака, традиционното семейство от мъж и жена се атакува с искането за узаконяване на еднополовите „бракове“ и с аргумента, че какво вършели двама възрастни по взаимно съгласие не било работа на обществото и институциите. Още невъведени докрай навсякъде еднополовите „бракове“ обаче и защитниците им започват да ни пропагандират новите опции, открили се пред взора ни на живеещи в модерността люде, покрай първоначалното преместване на Пророзореца на Овертън вляво – узаконяване на полигамията и инцеста (там аргументът за взаимното съгласие между пълнолетни също важи; иронията в цялата история е, че докато едни бюрократи забраняват по нормативен път кръвосмешението между животните, други се опитват да го узаконят при хората). Когато и това бъде постигнато, следващата цел ще бъде узаконяването на зоофилията и педофилията (немските зелени впрочем са издигнали това искане още през 80-те години на миналия век), а крайната цел е не по-малка от унищожението на брака и семейството като институция (5).

Да вземем друг пример – узаконяването на наркотиците. Първоначалната стъпка към легализацията им се оправдаваше с това, чемарихуаната била крайно целебна и като истинска панацея на 21-ви лек лекувала всичко – от зъбобол до гъбички на краката. След постигнатия на редица места успех с легализирането на марихуаната за медицински нужди, се поде нова битка – за узаконяването ѝ изобщо и без срамежливото смокиново листо на медицинската употреба – защото ненадейно се оказа, че марихуаната била по-безвредна (и дори далеч по-полезна) и непристрастяваща от редица други позволени субстанции като цигарите, алкохола, газираните напитки и хамбургерите на Макдоналдс. Следващата стъпка е предвидима и вече не се крие от почти никого – ако марихуаната бъде легализирана изцяло, ще се проведе борба за узаконяването на всички видове наркотици и коренното (бих казал революционното) преустройство на човешкото общество в такова, в което малцина господари властуват безпроблемно над масата от наркозависими роби.

Горните редове имаха за цел да покажат, посредством примери от заобикалящата ни реалност, известни на всеки един от нас, както и на позната политологическа концепция, каквато е Прозорецът на Овертън, че днес в рамките на Европейския съюз се води организирана кампания за постепенното подмяна на традиционните и доказали се християнски ценности с други, които при нормални условия никога не биха били припознати от мнозинството европейци. На всеки, който ме обвини в създаване на конспиративни теории, ще отговоря, че посочените от мен факти са ясни и лесно проверими. Излагайки тези си възгледи за пръв път, получих въпрос кой има интерес и стои зад всичко това. Отговорът също бе ясен, поне за мен – Врагът, който се бори за погубването на човека от зората на историята. А съюзникът му е злото, което се прокрадва като крадец в човешките души. Добрите новини са, че движението на Прозореца на Овертън не е предначертано. От нас, като люде, надарени от Създателя си със свободна воля, зависи дали ще придвижим прозореца в правилна или в грешна посока. От нас и само от нас зависи в каква страна и в какъв Европейски съюз ще живеем.

Гр. София, 20.02.2014 г.

 



* Авторът е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“. Магистър по право на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ и на City University of London. Адвокат, член на Софийската адвокатска колегия. Председател на Контролния съвет на Младежкия консервативен клуб.

1)http://www.dnevnik.bg/video/sviat/2014/02/10/2238278_zdrav_jiraf_beshe_ubit_v_datski_zoopark_poradi_lipsa/

2)Позицията на ЕАЗА, изцяло подкрепяща извършеното убийство, можете да прочетете тук:http://www.eaza.net/News/newsblog/Lists/Posts/Post.aspx?ID=183 

3)Жизнено пространство (нем.)

4)Авторът изказва специална, макар и задочна благодарност на видния американски консервативен журналист и общественик Глен Бек, автор на книгата ‘TheOvertonWindow’, издадена и у нас от издателска къща „Софт Прес“ през 2011 г. под заглавието „Залезът на демокрацията“, където концепцията на Прозореца на Овертън е изложена по изключително завладяващ и плашещо реален начин. Описанието на тази техника в настоящата статия е взаимствувано от споменатата книга. Повече за Прозореца на Овертън можете да прочетете на http://www.mackinac.org/7504

5) Чуйте интервю на ЛГБТ активистка, изрично признаваща, че борбата за еднополови „бракове“ е лъжа, имаща за цел да постигне унищожаването на брака: http://www.youtube.com/watch?v=n9M0xcs2Vw4

20.02.2014 г.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ltalev
Категория: Политика
Прочетен: 38459
Постинги: 31
Коментари: 3
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031