Интервюто взе Любомир Талев за сайта на Младежкия консервативен клуб
(втора част)

Гари Бърнтсен е награждаван бивш офицер от ЦРУ, който служи в Оперативната Дирекция на ЦРУ от 1982 г. до 2005 г. По време на работата си в ЦРУ той три пъти служи като командир на базата на ЦРУ и оглавява няколко от най-важните контратерористични разгръщания на ЦРУ, включително отговора на САЩ на взривяването на американското посолството в Източна Африка, както и на атаките от 11.09.2001 г. Награден с Медал за отлично разузнаване през 2000 г. и със Звезда за разузнаване през 2004 г. Кандидатира се за мястото на Чък Шулман в Сената на САЩ през 2010 г., но е победен на републиканските първични избори от Джей Таунзънд, който на свой ред губи същинските избори. Експерт по националната сигурност и контратероризма на неправителствената организация „Загрижени ветерани за Америка“, автор на книги и анализи в тази сфера.

Г.Б.: Вижте, мисля, че от гледна точка на повечето американци, ние много повече бихме предпочели руснаците да са наши съюзници и да се борим заедно срещу бича на ислямския тероризъм и ислямския халифат, и срещу нестабилността, в която се сриват държавите в Близкия Изток. Много повече бихме предпочели да ги имаме за партньори, но ако трябва, ще се опълчим срещу тях отново и отново. Което си е загуба и на нашите ресурси, и на техните, но ако трябва, ще го направим. Сложността тук е, че всичко това се разиграва посред изборния сезон в САЩ, когато републиканските кандидати ще отправят агресивни и донякъде войствени изявления за плановете си как да справят с руснаците, което още повече ще усложни възможностите си да постигнем договореност с руснаците. Очевидно всеки път, когато преговаряш с руснаците, трябва да видиш света и от тяхната гледна точка. А руснаците са се изправяли пред нашествия много пъти в историята си, те не искат натовски войски на границите си, разбирам това. Руснаците биха предпочели натовските войски да са на 150 мили от границите им, а не на 150 мили от Москва. Така че трябва да намерим начин да се справим със ситуацията в Украйна по начин, осигуряващ на Русия безопасен буфер. Винаги сме имали буфер между НАТО и Варшавския договор в лицето на Австрия, а в момента такава буферна държава не съществува.
Мисля, че идеалното решение би било ако както НАТО и САЩ от една страна, така и Русия от друга предоставят огромни пакети с помощи на Украйна, така че украинците да имат специален статут, да им съдействуваме за развитието на икономиката им, както и да създадем климат, в който те да се чувствуват в безопасност. Лично аз не вярвам, че мнозинството от натовските държави ще искат Украйна да бъде включена в НАТО, просто защото те са загрижени от ескалация на конфликта в настоящия момент. Положението е много, много сложно. Но НАТО ще трябва да демонстрира на руснаците своята решимост. Ако не си готов да се биеш, предизвикваш агресия, така че трябва да сме подготвени да защитаваме нашите интереси. И администрацията на президента Обама трябва да заяви категорично своята готовност да използува сила в изпълнение на Северноатлантическия пакт.

Л.Т.: Говорейки за конфликта в Близкия Изток, изглежда, че там се заражда нова сила. Имам предвид кюрдите, които се сражават храбро срещу ИДИЛ и спечелиха няколко впечатляващи победи. Мислите ли, че в резултат от войната там е възможно създаването на кюрдска държава и желателно ли е това за мира в региона?

Г.Б.: Очевидно регионалното кюрдско правителство би искало да се възползува от хаоса в Ирак, за да придобие по-голяма самостоятелност. Правителството в Багдад не демонстрира способност или готовност да се отнася справедливо спрямо малцинствата в Ирак в миналото. Не се отнасяха добре нито със сунитите, нито с кюрдите. Наясно съм в това и подозирам, че е възможно да станем свидетели на раждането на независима кюрдска държава от целия този хаос, даже мисля, че това е много вероятно.
Друг въпрос, на който трябва да обърнем внимание, е случващото се ако не се лъжа в Ниневия, провинция на Сирия. Сирийските християни там са подложени на брутални гонения от ИДИЛ. Проблемът там е, че сирийските християни имат проблеми също и с кюрдите. Кюрдите не винаги са се отнасяли добре към тях. Друго важно малцинство, за което се говори много напоследък, са язидите, асирийските християни. Мисля, че наброяват два милиона души, и също трябва да бъдат защитени. Наскоро aсирийските християни създадоха собствени милиции и вече обучиха първите две хиляди бойци. Самите те искат да създадат свой собствен анклав. Така че ще трябва да видим какво ще се случи, често от хаоса и войната се раждат нови реалности. Но е ясно, че правителството на Ал Малики и това, което дойде след него, не се справи добре със задачата да защитава малцинствата, поради което съм напълно съгласен с Вас, че съществува потенциал за създаването на кюрдска държава. В момента кюрдите действуват самостоятелно, налице са юридически опити от страна на Багдад да блокира това, но лично аз вярвам, че създаването на самостоятелен кюрдски режим би било здравословно развитие за региона.

Л.Т.: Да се върнем към конфликта в Украйна. Вярвате ли, че Западът трябва да подпомогне украинската армия срещу лицата, наричани от някои терористи, от други сепаратисти, от трети редовни части на руската армия, но които във всеки случай очевидно разполагат с тежко въоръжение? Мислите ли, че НАТО и САЩ трябва да въоръжат украинската армия и смятате ли, че конфликтът може да ескалира, така че да се наложи тяхна намеса там?

Г.Б.: Наскоро договорихме примирие с руснаците и се надявам, че то ще бъде спазено. Ако това не стане, ако руснаците нарушат примирието, бих насърчил войските на НАТО и САЩ да въоръжат Украйна. Ако примирието се спазва, бих казал „не, нека не нагнетяваме напрежението и осигурим мирно оттегляне (на въоръжените сили – бел. пр.) и решаване на украинските проблеми“. Но ако руснаците нарушават примирието, бих подкрепил пълно въоръжаване на украинската армия. Точно в момента имаме примирие, макар че не съм убеден, че то ще бъде спазено. Но да въоръжим украинците точно сега, би означавало да насърчим нарушаването на примирието. Затова нека да видим дали споразумението ще се спазва, но ако руснаците го нарушат, ще имаме проблем. В същото време не искаме и украинците да нарушат примирието, надявайки се по този начин да получат оръжие. НАТО разглежда проблема и от двете му страни и мисля, че това е същността (на позицията ни – бел. пр.).

Л.Т.: Казахте, че предпочитате мирно решение в Украйна и вярвам, че всеки нормален човек предпочита именно това. Казахте също, че по Ваше мнение превръщането на Украйна в своеобразна буферна зона между НАТО и Русия е най-доброто решение. Мислите ли, че това трябва да включва промяна в границите на Украйна, включително и признаване на анексията на Крим, или смятате, че такава възможност трябва да бъде изключена?

Г.Б.: Мисля, че трябва да изхождаме от предпоставката, че границите в Европа трябва да се спазват стриктно, че няма да променяме никакви граници. Мисля, че руснаците трябва да седнат на масата на преговорите с украинците и да се разберат за наема на базите в Крим, но не бих им отстъпил и един квадратен метър територия. Това е рушение, което трябва да вземе Украйна, не НАТО и не САЩ, но лично аз не бих им дал земя. Мисля, че трябва да уговорят условията за ползуването на базите в Крим, това би трябвало да им помогне да избегнат продължителен конфликт. Може да има притеснения от руска страна, че НАТО ще завземе Крим и базите там, което би представлявало огромна стратегическа загуба за техните интереси. За да бъдат успокоени, че това няма да стане, украинците и руснаците ще трябва да се разберат за базите, но никой извън Украйна не трябва да съветва украинците да се разделят със своята територия. Това е нещо, което украинците трябва да договорят с Русия по линията на договора за наем на базите. Може би трябва да им предоставят удължен наем.
Мисля, че оптималното решение би било оттеглянето на всички руски и подкрепяни от Русия войски от Украйна. Вероятно за тази цел ще трябва да им гарантираме, че натовски войски също няма да навлязат в Украйна. Но отново подчертавам, че и двете страни ще трябва да предоставят значителни пакети, с които да помогнат на Украйна и да я стабилизират.

Л.Т.: Споменахте засилващите се опасения, че след Украйна Русия може да нападне и Балтийските републики. Подобни опасения съществуват и в България, тъй като ние сме разположени много близо до руските граници и до конфликта. Както знаете, България е член на НАТО, така че за нашите читатели би било интересно да разберат дали НАТО е твърдо решено да защитава своите членки в случай на конфликт?

Г.Б.: Вижте, разбира се, че сме твърдо решени. Но не мисля, че руснаците биха могли да намерят сериозен аргумент (за агресия срещу България – бел. пр.). Ако погледнете Балтийските републики, те са били част от тяхната империя, така че руснаците биха могли да използуват аргумента за защита на интересите си. Такъв аргумент не би могъл да съществува по отношение на България. Не мисля, че някой би очаквал руснаците да опитат да нападнат България. България е по-голяма от Балтийските републики, българският народ би се съпротивлявал упорито, така че не мисля, че трябва да се притесняваме за това в момента. Най-голямото ни притеснение са Балтийските републики. Не вярвам, че руснаците са толкова глупави, че да опитат да разширят империята си в България. Това би било пълно безумие от тяхна страна.

30.04.2015 г.

цру потроши доста милиарди в украина и близкия изток,сега очаква путин след като им наби канчетата,някак доброволно и съзнателно да им поднесе на тепсия крим и асад....ами гуд лък...

Логическото мислене и интелектуалното ниво на путинските тролове са просто покъртителни.